Личната охрана на физически лица е една от видовете охранителни дейности, които се осъществяват съгласно чл. 5 от Закона за частната охранителна дейност. Актуалността на посочения закон продължава да е предмет на обсъждания в охранителния бранш, тъй като самата дейност по охрана е твърде специфична. Бодигардовете са изправени пред множество въпроси, когато изпълняват работата си. В случай на възникване на опасност за охраняваното от тях лице, те следва да са запознати с възможностите, които действащото българско право им предоставя, както и с границите на предприеманите от тях защитни действия.
Конституцията на Република България въздига правото на живот в основно право на всеки човек. Съгласно чл. 28, ал. 2 КРБ, посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Самата длъжност на бодигарда изисква той да не допусне да се стигне до посегателство върху телесната неприкосновеност на ВИП-лицето.
В повечето случай личната охрана е въоръжена, като огнестрелното оръжие може да бъде придобито само, ако охранителят отговаря на условията, предвидени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, както и на Правилника за неговото прилагане. В тази връзка, най-честите въпроси, които се задават са: “При възникнала опасност за охраняваното от мен лице, длъжен ли съм да стрелям предупредително преди да стрелям по самия нападател?”, “Крайна мярка ли е използването на огнестрелно оръжие и трябва ли да съм изчерпал всички останали мерки?”; “Каква ще е моята отговорност в случай, че убия нападателя?”; “Ако нападателят е с нож, мога ли да използвам срещу него огнестрелно оръжие?” и т.н.
Отговори на тези въпроси могат да бъдат дадени чрез тълкуване на действащата нормативна уредба, която регламентира възможността за защита на гражданите при насочено срещу тях нападение.
При възникване на опасност за ВИП-лицето, всеки охранител следва да има предвид института на неизбежна отбрана, който е регламентиран в Наказателния кодекс (НК).
Съгласно чл. 12, ал. 1 НК не е общественоопасно деянието, осъществено при неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Тоест, изправени сме пред хипотеза, при която при наличието на непосредствено и противоправно нападение спрямо охраняваното лице, телохранителят може да го защити чрез причиняване на определени вреди на нападателя. Нападението е непосредствено, когато е започнало, но не е завършило. То може да се изразява единствено в опасност за охраняваното лице - напр. нападател се насочва към ВИП-а, като същевременно отправя устна заплаха за живота му. Но може да приеме формата и на започнало увреждане - въоръженият нападател вече е достигнал до ВИП-а и започва да му нанася удари по тялото. И при опасност, и при започнало увреждане е обосновано предприемането на съобразени със закона защитни действия от страна на телохранителя. Вредите, които той причинява трябва да са съобразени с характера и опасността на нападението, защото в противен случай ще е налице превишаване на пределите на неизбежна отбрана - когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението (чл. 12, ал. 2 НК. Тук думата “явно” е от съществено значение. Няма законово установено изискване при неизбежна отбрана защитата да е осъществена по начин, при който да бъдат нанесени възможно най-малки вреди на нападателя. В случай, че нападател се насочи към ВИП-лицето с нож, телохранителят не е длъжен също да използва нож, за да отблъсне нападението. Това би направило института на неизбежна отбрана крайно неефективен. Бодигардът може да използва огнестрелно оръжие, стига чрез него да не причини явно несъразмерни на нападението вреди.
Следва да се има предвид изискването за отправяне на ясно предупреждение за намерението да бъде използвано огнестрелното оръжие. Противоречиви са мненията в бранша, дали след такова предупреждение трябва да бъде произведен и предупредителен изстрел. Това би имало ефект, но само при положение, че нападението не е внезапно. А при осъществяване на лична охрана на физически лица, практиката показва, че повечето нападения се характеризират именно с внезапно възникнала опасност, при която единствено бързата реакция на телохранителя може да предотврати посегателство срещу живота и здравето на охраняваното от него лице. Трябва да отбележим, че в случай на нанесени по-тежки вреди на нападателя, телохранителят е длъжен да му окаже първа медицинска помощ до пристигането на екип на Спешна медицинска помощ. Телохранителят обективира конкретната фактическата обстановка и причините за използване на огнестрелно оръжие за защита на ВИП-а в писмен доклад до ръководителя си, екземпляр от който незабавно се предава на съответните полицейски органи - чл. 35 ЗЧОД.
Чл. 36, т.1 от ЗЧОД ясно посочва, че при осъществяване на охранителната дейност на охранителите и техните ръководители се забранява провокиране към извършване на правонарушения. Бодигардът не се ползва от прокламираната липса на обществена опасност при осъществяване на защита съгласно чл. 12 НК, в случаите, когато е провокирал нападателя към противоправно нападение с цел да го лиши от живот или да му нанесе телесна повреда. Няма да е налице неизбежна отбрана и когато нападението е вече е прекратено - например, нападателят окончателно е увредил ВИП-лицето; сам или поради намесата на телохранителя се е отказал да довърши нападението. В тези случаи нападението няма да е непосредствено и използването на огнестрелно оръжие за защита на охраняваното лице би обосновало възникването на наказателна отговорност за съответното престъпление.
Практиката по прилагане на института на неизбежна отбрана разкрива известна противоречивост. Съдът при всички случаи следва да прецени дали отбраняващият се е направил необходимото, за да отблъсне едно противоправно нападение, но същевременно не е причинил ненужни в случая вреди. Огнестрелното оръжие при всички положения е крайна мярка, към използването, на която се пристъпва само, ако всички други методи и средства не могат да бъдат приложени или чието използване не би допринесло за осъществяване на пълноценна защита на охраняваното лице.
Отличното познаване на действащата нормативна уредба, свързана с осъществяване на охранителна дейност, съчетана с практическите занятия по стрелкова подготовка и бойно-приложни техники са гарант за професионално изпълнение на служебните задължения. Поради това и обучението на охранителите се фокусира в тези насоки. Именно професионалната подготовка вменява в задължение на телохранителя да съобразява действията си при използване на огнестрелно оръжие, като действа съобразно закона и с единствената цел да отблъсне нападението. В следващите продължения ще се обърнем внимание на отделни юридически аспекти, свързани с тази изключително отговорна професия, като разглеждането на допълнителни детайли, свързани с неизбежната отбрана ще бъде от съществено значение. Подобни практически въпроси трябва да бъдат изяснявани, за да може телохранителите да са уверени в знанията си и за да знаят как законосъобразно да изпълняват работата си.
Автор: Даниел Делчев, юрисконсулт - Българска Бодигард Федерация